Ние Ви препоръчваме


  • Хотели с туристическа агенция Александър Тур
  • Круизи с туристическа агенция Александър Тур
  • Екскурзии и почивки с туристическа агенция Александър Тур
  • Самолетни билети от туристическа агенция Александър Тур

Ледоразбивачи

Круизи на Северния Полюс

В дни като днешните, когато обилните снеговалежи предизвикват истински стихийни бедствия, увеличават сериозно нивата на реките и са усложнени от изключително ниски за страната зимни температури, е полезно да си припомним за едни кораби, които са далеч от круизните, но без тях круизите в северните страни биха били трудни или почти невъзможни – ледоразбивачите.

Корабите-ледоразбивачи и круизните кораби, специално оборудвани да се придвижват сред полузамръзнала вода и ледове, са специално подсилени за да посрещнат режещия сблъсък на ледените късове. Разбира се, големината на плаващия лед е от решаващо значение, ще ни припомнят трагичните случаи при среща с айсберг. Най-коварният лед – айсбергът е повод за популярна фраза “върхът на айсберга”, заради коварното си разположение, при което понякога над 90% от едва забелязващия се леден къс е скрита под водата и толкова солидна, че има силата на скала при сблъсък.

Най-известния, останал в историята ледоразбивач е “Челюскин”. Здраво притиснат от ледовете, корабът не успява да повтори знаменития успех на “Фрам” и Фритьоф Нансен, който доказва посоката на морските ледени течения и след проследявана от целия свят акция по спасяване, всички членове на борда биват евакуирани с 24 рейса със спасителен самолет, кацащ директно върху леда, при голям риск. При тогавашните оскъдни системи за наблюдение, корабът не успява да бъде проследен и безследно изчезва. Предполага се, че е бил потопен и днес е отлично съхранен някъде в дълбоките сини, ледени води на Северния ледовит океан. Части от него биват открити и потвърдени едва през 2006-та.


Екипажът на Фран с изследователя Фритьоф Нансен


Заседналият ледоход “Челюскин”

Съвременните ледоразбивачи не разчитат единствено на здраво обкования си корпус и използват атомна енергия за своите цели, основната от които е да проправят пътя на карго-кораби (товарни кораби) и други плавателни съдове в заледени води. Те са достатъчно стабилни и да осъществяват връзката между полюсите и останалият свят и са дългоочаквани от постоянно пребиваващите научни експедиции в ледените ширини. През 1977 НС Арктика е първият кораб, достигнал северния полюс. От тогава те са част и от предлагането на Северния полюс и Арктика като туристически дестинации за любителите на силни усещания. Съвременните навигационни уреди позволяват безопасно придвижване, стига човешкия фактор в навигацията да ги използва пълноценно. За съжаление, инцидентът с Коста Конкордия в началото на тази година потвърди рискът от сблъсък дори във води, с които корабоплаването е отлично запознато.

Клас Арктика е специален клас ледоразбивачи, разработен от руската флота. С двоен корпус от 48мм стомана в предната част (поемаща ударите на леда) и 25мм в останалата част, междинното пространство е запълнено с воден баласт. Някои от корабите имат допълнително полимерно покритие, което силно редуцира издраскването на метала от леда. По-тънкия корпус в задната част на кораба не бива да ви подвежда – на нея също и се налага и тя е добре подготвена да разбива лед и при заден вход. Една от причините ледоразбивачите да ползват ядрено гориво е необходимостта от огромно охлаждане, което е затруднено при обикновените кораби, но при плаване в ледени води те са задължителното условие, за да може корабът да се придвижва, охлаждайки високите температури от ядрения синтез. Този любопитен факт разкрива тайната защо ядрените ледоразбивачи не могат да прекосят тропика и да се отправят към Южния полюс.

Размерите на клас Арктика не са с фиксиран стандарт, тъй като корабите от този клас са построявани в продължение на 30 години и нововъведения и промени оказват влияние върху параметрите им. Дължината им е средно между 150 – 160 метра, високи са около 50 м. и изместват 23 000 до 25 000 тона. Развиват от 18 до 22 възела максимум (за круизи 18-20 възела) и обичайно са подготвени за екипаж от 138 до повече от 200 човека и пасажери – приблизително 100 човека. Имат два ядрени реактора, от които използват само един, вторият е резервен.

Руският ледоход “Ямал” се отправя към северния полюс. На борда освен екипажа са и пътници, осъществяващи Арктически круиз.

По-малък клас, само от два кораба е клас Таймир, с кораби, дело на Хелзингската корабостроителница. В момента и двата кораба са в процес на обновяване и ремонт.

Ледоразбивачите са с предвидена степен на риск при нормални за полярните ширини условия. Те могат да издържат до 7 месеца в открито море и 4г с горивото, което използват.